Какво представляват симулативните сделки?
На правната теория са познати няколко вида „симулация“.
При относителната симулация е налице съчетание между привидна и прикрита сделка. Страните нямат желание да се задължат по привидната сделка. Тя е сключена, за да създаде привидност пред третите за сделката лица, че тя съществува и страните са се задължили по нея. В действителност истинската воля на страните е била да се задължат по прикритата сделка.
Нека илюстрираме относителната симулация с един пример: Х продава дадена вещ на У. Последният плаща цената по сделката. Въпреки това действителната воля на страните е била не да сключат договор за покупко – продажба, а договор за дарение. Поради това Х връща на У заплатената цена. Това обаче остава скрито за третите лица. Това е типичен пример от практиката, с който привидно се продават имоти, а всъщност те са дарени. Целта е да бъде заобиколена забраната за накърняване на запазената част от наследството на низходящи, родители и съпруг – чл. 28 и чл. 29 от ЗН.
При абсолютната симулация е налице само една сделка. Тук изобщо не е налице прикрита сделка.
Симулативните сделки са нищожни – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. При относителната симулация се прилагат правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност – чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Как се реализира защитата от симулативни сделки?
Необходимост от защита при симулативни сделки може да възникне както за страна по сделката, така и за трето за сделката лице (например наследник на страна по сделката).
Разкриването на симулацията се осъществява по съдебен ред. Ако страна по сделката се домогва да разкрие симулацията, тя следва да представи пред съда така нареченото „обратно писмо“. Това е документ, в който страните по сделката са посочили каква в действителност е била тяхната воля. Ако страната не разполага с обратно писмо, тя може да докаже наличието на симулация и чрез свидетелски показания. За да бъдат допустими обаче свидетелските показания, по делото трябва да има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно – чл. 165, ал. 2 от ГПК.
Ако трето за сделката лице се домогва да докаже симулацията, свидетелските показания са винаги допустими – чл. 165, ал. 2, изр. последно от ГПК.
Екипът на Legal Help съдейства на своите клиенти в съдебни производства по разкриване на симулативни сделки.
