Какво представлява домашното насилие?
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, или в интимна връзка – чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Кои лица могат да потърсят защита от домашно насилие?
Защита може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка ;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено;
9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.
Как се развива производството по защита от домашно насилие?
Производството започва с подаване на молба до компетентния районен съд. Молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца – чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Към молбата може и е препоръчително да се приложи декларация от молителя за извършеното насилие – чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс, като съдът събира доказателства и по своя инициатива – чл. 13, ал 1 от ЗЗДН. Тук диспозитивното начало отстъпва и превес заема служебното начало в процеса. Това е рационален подход на законодателя, тъй като молителите в тези производства са пострадали лица. Те имат нужда от закрила и специфична нужда от защита.
Съдът може да издаде заповед за незабавна защита, още докато трае производството. Едва с крайния си акт (съдебното решение), съдът се произнася по искането на молителя за защита.
Какви мерки за защита предвижда законът?
Мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;
5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
Подлежи ли на обжалване решението на районния съд?
Да. Решението на районния съд подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд по правилата на ГПК.
Екипът на Legal Help съдейства на своите клиенти във връзка с производства по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).
