Завещанието е едностранен акт, чрез който дееспособно физическо лице (което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно) може да се разпореди със своето имущество за след смъртта си – чл. 13 от ЗН.
В каква форма следва да бъде изготвено завещанието?
Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно – чл. 23 от ЗН. Нотариалното завещание се изготвя от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 578, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 24, ал. 2 от ЗН.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания – чл. 25, ал. 1 от ЗН. Няма пречка саморъчното завещание да бъде предадено за пазене на нотариус. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър – чл. 25, ал. 2 от ЗН.
Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариус, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя – чл. 26, ал. 1 от ЗН.
Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
Кога може да бъде оспорено завещанието?
Пороците на завещанието водят до нищожност или унищожаемост.
Завещателното разпореждане е нищожно, когато:
1. е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
2. когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от ЗН;
3. завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Завещателното разпореждане е унищожаемо, когато:
1. е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава;
2. е направено поради грешка, насилие или измама;
Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството – чл. 44, ал. 1 от ЗН.
Вън от посочените случаи на недействителност, наследодателят няма право със завещателни разпореждания да накърнява запазената част от наследството на низходящи, родители, съпруг. При такива случаи за тези лица възниква правото да предявят иск за възстановяване на запазената им част от наследството – чл. 28, ал. 1 от ЗН.
Екипът на Legal Help съдейства на своите клиенти по всякакви въпроси на наследственото право.
