Трудовото правоотношение възниква и се развива между работодателя (от една страна) и между работника/служителя (от друга страна). Когато някоя от страните по правоотношението е неизправна, за другата страна възниква възможността да претендира обезщетение. Разбира се налице са и други възможности – прекратяване на трудовото правоотношение (било от работника/служителя или от работодателя), ангажиране дисциплинарна отговорност на работника/служителя, ангажиране имуществена отговорност на работника/служителя или работодателя.
На какви обезщетения има право работникът и кога има право да ги претендира?
Кодексът на труда предвижда редица обезщетения, полагащи се на работниците. В настоящото ще акцентираме на основните от тях.
- Обезщетение при недопускане на работа
При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа, работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа – чл. 213, ал. 1 от КТ.
- Обезщетение при временно отстраняване от работа
Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване – чл. 214, ал. 1 от КТ.
- Обезщетение при командировка
При командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни, и квартирни пари при условия, и в размери, определени от Министерския съвет – чл. 215, ал. 1 от КТ.
- Обезщетение за неспазено предизвестие
Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието – чл. 220, ал. 1 от КТ.
- Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност – чл. 224, ал. 1 от КТ.
- Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца – чл. 225, ал. 1 от КТ.
На какви обезщетения има право работодателят и кога има право да ги претендира?
- Обезщетение при дисциплинарно уволнение
При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение – чл. 221, ал. 2 от КТ.
- Обезщетение при неспазено предизвестие
В случаите, когато работникът или служителят има правото да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, но не спази срока му, за работодателя възниква възможността да претендира обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието – чл. 220, ал. 1 от КТ.
Екипът на Legal Help съдейства на своите клиенти по всякакви въпроси на трудовото право.
